Имам нужда от …

Кога беше последния път, когато призна пред себе си или някой друг: „Имам нужда от .. теб/ от любов/ от взаимност/ от почивка ..“ ..или каквото е това, от което имаш нужда?

 

В този миг помисли пред себе си: „Имам нужда от ..“. Какво се появи? Усещаш ли някакво раздвижване в тялото си? Кога беше последния път, когато направи нещо, за да задоволиш тази нужда?

 

Много често, забързани в ежедневието си, улисани да се грижим за партньора, децата, родителите, колегите, хората, забравяме себе си, забравяме какво искаме за себе си.

 

Разликата между емоционална нужда и желание е, че нуждата е нещо незадоволено, останало от детството. Когато се е формирало подсъзнанието ни заедно със стратегиите за адаптация и оцеляване в този свят, са се формирали и някакви наши нужди. И ако те не са били задоволени е останала емоционална рана, която след това пречи в живота ни на възрастен.

 

Желанието е нещо, което искаме за себе си, но ако не бъде удовлетворено това не води до влошено емоционално състояние. Тоест, не е свързано с някаква емоционална травма, която напомня за себе си и очаква решението си.

 

Във взаимоотношенията си е нужно да познаваме собствените си нужди и желания, да ги изразяваме адекватно. Също е нужно да разбираме и приемаме тези на другия. В ситуация на взаимно разбиране и приемане е възможно едни взаимоотношения наистина да се развиват, да бъдат пълноценни.

 

ТУК може да видите как мога да помогна индивидуално.

 

В средата на миналия век е направен експеримент, чрез който да се разграничат различните здравословната и дисфунционални стратегии за изграждане на взаимоотношения. Тези стратегии са тясно свързани с отношението на майката към детето, както и реакциите на детето към майката. Тъй като в първите няколко години от живота си човек се чувства зависим от майката, е много лесно да се почувства наранен от някакви нейни действия.

 

В това видео може да видите резултатите и експериментът „Странната ситуация“, по идея на Мери Ейнсуърт.

 

  1. Сигурна връзка

  • когато, майката напусне детето, то тъжи за нея, но не болезнено.
  • Отхвърля непознатите, когато майка му не присъства;
  • Приема майка си, когато се върне и приема непознатия в нейно присъствие;

 

Когато детето развие този тип стратегия за формиране на взаимоотношения, в по-късна възраст е способно да изгради здрави отношения с другите, да се чувства сигурно, прието, както и да приема другите. Обикновено в отношенията му рядко се появяват ситуации на силен негативен емоционален заряд, както и успява адекватно да заявява желанията си, нуждите и емоциите.

 

  1. Зависимост

  • когато, майката напусне детето, то изпитва ужасна болка;
  • Изпитва огромен страх от непознатите, когато майка му не присъства;
  • Когато майката се върне, я отхвърля, въпреки огромното си желание да се свърже с нея отново.

 

Възрастен, който е развил този тип стратегя за изграждане на взаимоотношения, обикновено изпитва огромна вътрешна борба при възможността да изгради дълбоки взаимоотношения. Изпитва страх от свързването, понеже се страхува да не бъде отхвърлен. Когато получи взаимност от някой човек, развива зависимост от него. Дори го обсебва, започва да изисква болезнено, да бъдат задоволени нуждите му. Ако не получи това, което иска, може да пожелае да нарани обекта на желанията си, защото не е успял да задоволи желанията му. Това обикновено води до раздяла, понеже другия не успява да понесе всички изисквания, с които е засипан. След раздялата, възрастният получава доказателство, че да се свърже с друг е опасно, защото нуждата му от любов и взаимност няма да се удовлетвори, а ще бъде отхвърлен и изоставен.

 

Чество имат следните ограничаващи вярвания:

  • Ако не ме обичаш, ще умра от мъка;
  • Страхувам се да ти се доверя, защото ще ме нараниш;
  • Недостоен съм за любовта ти.

 

ТУК може да видите как мога да помогна индивидуално.

 

  1. Отхвърляне

  • Когато, майката напусне детето, то не обръща внимание, че нея я няма.
  • Забавлява се с непознатите, без да показва особено притеснение;
  • Игнорира майката, когато тя се върне;

 

Възрастен, който е развил този тип стратегия за играждане на взаимоотношения, обикновено държи да бъде самостоятелен и се придържа към твърдението: „Аз съм си достатъчен, не са ми нужни други хора за дълбоки взаимоотношения“. Този тип хора изглеждат силни, уверени и дистанцирани. При възможността да се свържат с някого, го отхвърлят, за да покажат силата и надмощието си. А в действителност, обикновено вътрешно ги боли, защото дълбоко в себе си носят тежестта от самотата, която са си избрали. Възможно е да се чувстват неразбрани, отделени от останалите хора. Възможно е да изтъкват, че са по-ценни от околните, по-просветени, по-специални. Държат да се справят сами, защото се страхуват, че ако позволят да им бъде помогнато, ще станат зависими. Което в последствие да доведе до нараняване. Също, доста често вярват, че ако не се справят сами, значи нещо не им е наред. Често тези хора, развиват свърхотговорност, защото чувстват, че те ще направят нещата най-добре.

 

Често имат следните ограничаващи вярвания:

  • Аз съм си самодостатъчен, нямам нужда от връзка;
  • Аз трябва да свърша всичко, защото никой няма да го направи по-добре;
  • Аз съм сам в целия свят;

 

Възможно е човек да проявява смесица от тези реакции.

 

Напълно нормално е човек да развие някоя или много от тези реакции. Когато сме малки и все още зависим от родителите си, формираме представата си за света, себе си, живота. От моя опит в работата с хора, разбирам, че понякога сами формираме някое вярване, докато сме малки. И това вярване няма нищо общо с отношението, което сме получили от родителите си. Когато това вярване се обвърже с неудовлетворяващо отношение (за детето) от родителите му, тогава може да се формира някое от по-горните поведения.

 

Понякога родителите не осъзнават, че отношението им е неудовлетворяващо. Все пак, много е трудно в днешно време, да бъдем постоянно покрай децата си. Ако го правим пък прекалено много, това би могло да доведе до други емоционални дефицити.

 

Ето един личен пример: Моя клиентка е била оставяна, като дете на 1-2 години, да си играе сама, докато родителите ѝ са били на работа, а баба ѝ се е занимава с домакинството. Това е било системно поведение от тяхна страна. Клиентката ми е кротувала, не е изразявала емоции по отношение на това, че няма никой покрай нея. За сметка на това винаги е била хвалена от семейството си колко добро дете е била, как са ѝ имали доверие да я оставят сама, без да създава проблеми. Колко е отговорна, силна и самостоятелна. И така, получила е одобрението на семейството си, но е развила вярването: „Аз трябва да се справям с всичко сама. Ако не мога сама, значи нещо не ми е наред.“

В последствие, това вярване я е подтикнало да иска да порасне по-скоро, да бъде винаги силна, както и да не допуска да получава подкрепа от партньорите си, понеже това я поставя в по-слаба позиция. А дълбоката ѝ нужда е да може здравословно и свободно да се свърже с другия, да отдава и да получава любов, подкрепа, разбиране, приемане.

В следствие на доста работа с емоционалната ѝ рана, се появи човек, който да може адекватно да я разбере. Той я прие в емоционалната ѝ болка и заедно изградиха удовлетворяващи взаимоотношения, основани на любов и подкрепа, а не на болка, страх и отхвърленост.

 

Умението да разбираме, приемаме нуждите си, да ги заявяваме адекватно, без да напрягаме или нараняваме другия, е изкуство.

Често не се раждаме научени на това. Често животът ни праща много уроци, за да се научим да го правим.

 

Невероятно е когато човек започне да вижда и усеща промените в живота си, след като изцели емоционалната си рана.

 

Свържи се с мен, ако си готов/а за това пътуване към себе си. Чакам те.

 

Автор: Ани Дойчева

Всички права запазени.

Leave a Reply