Приятелите Истинските – истина или мираж.

„Прятелите“ – Като си помислите за дума, сещате ли се за някой? Можете ли да се сетите за 10 човека, които да наречете приятели? А за 5?

 

В следващите редове ще разгърна няколко лични идеи, които съм събрала от собствения си живот и развитие на личността си. Надявам се да намерите полезни осъзнавания и за вас.

 

приятелиНякои хора вярват в: „Нека видя какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си“, аз бих казала: „Нека видя какви са отношенията с приятелите ти, за да ти кажа какъв си“. Разбира се, това е голямо генерализиране. Идеята ми е, че в отношенията си с приятелите, се проявяват много аспекти от нас – характер, ограничаващи вярвания, емоционални състояния, нужди, желания.

 

Ето няколко предпоставки да липсва приятелство:

 

  • Това, че не поддържаме връзка с години, не значи, че сме развалили отношенията си

Честно казано подобно схващане за приятелството ме шокира. За какви отношения говорим, ако няма комуникация. Хората се променят или не се променят с времето, но това няма как да го знаем, ако не общуваме. Наистина понякога разтоянието може да отдалечи хората, но живеем във високо технологичен свят и стига да имаме желание, ще продължим да поддържаме връзка.

 

  • Ако не правиш нещата по моите правила, ще те изоставя – тоест, единият бива поставен в по-слаба позиция от другия, с цел да се подчини

Разбира се, не така бива изказано с думи, но поведението и отношението показват това.

Ще дам пример за повече яснота: Моя клиентка срещнала случайно, жена, която ѝ била близка в гимназията. В последните години клиентката ми търсела въпросната жена, а тя не отговаряла на обажданията ѝ. При случайната им среща разбрали, че живеят в един квартал. Клиентката ми казала, че за тези неща хората общуват. Тогава познатата ѝ заявила, че клиентката ми е нежна душа (каквато я помни от гимназията) и затова се е обидила. Реално клиентката ми е заявила границите си, което не е било типично за времето от гимназията.

Така другата жена опитала да принизи клиентката ми, за да може да наложи своите правила в отношенията им. Това е типично поведение за нея, от времето, когато били в гимназията.

 

Този пример показва едни условни взаимоотношения. Когато нещата звучат наложителни от едната страна,приятелството без опит за диалогичност, реално това не са отношения, основани на уважение и равнопоставеност. Всеки сам за себе си, може да си даде сметка дали такива отношения са ок за него.

 

  • Съревнование

Когато взаимоотношенията са основани на това, хората да се състезават в постиженията си, в материалните си придобивки, или в това кои са в обществото. В този тип отношения хората често изтъкват себе си като много успешни или звучат все едно се хвалят през повечето време. Знаете как звучи хвалбата – тогава човек сякаш говори повече на себе си, отколкото, за да получи споделеност. Или говори, за да получи реакция: „уау“, която да събуди завист, възхита, дори понякога идеализиране. Такъв тип отношения отново поставят единия човек в по-слаба позиция, а другия – в по-силна.

Имам познати, които в някакви етапи от живота ми са били със заявка на приятели, но комуникацията ни се е основавала на това да се изтъкват пред мен, без да се интересуват аз как съм. Ако аз споделя, не са давали ответна реакция на това или са ме критикували.

Тази фаза е типична за времето на пубертета, когато човек се еманципира в обществото, осъзнава и заздравява ценността си. Понякога обаче, човек не успява да трансформира това поведение и то остава в живота му.

 

  • Ревност

Ревността, обикновено е следствие от вътрешна неувереност и липса на лично усещане за ценност. Ако човек не се чувства достатъчно ценен, може да развие страх, че ще бъде заменен от някой по-добър. И това важи не само за романтичните отношения, а и за приятелските. Често мъжете негодуват ако някой от компанията им си намери жена и започне да и обръща повече внимание. Както същото важи и за жените.

Преди известно време, една жена, която наричаше себе си моя приятелка, спря да общува с мен, понеже започнах сериозна връзка.

 

В едни отношения винаги има 2 страни. Важното е човек да е осъзнат за себе си и да прецени кое за него е ок и защо. Също да има волята и смелостта да остоява границите си, ако нещо не е ок за него.

 

Приятелските взаимоотношения приличат на роматичните в някои аспекти.

Ако искате, може да прочетете повече за роматичната любов тук: „Любов! Да обичаш или да не обичаш?“

 

Ето предпоставки, за да има качествено приятелство.

 

  • Общуване/Комуникация

Да се довериш да покажеш себе си, какъвто си. Да можеш да споделиш страховете и щастието си и да усещаш, че ще бъдеш разбран и приет. Да можеш да си говориш за повърхностни неща и за дълбините на живота. Или за това, за което ти е кеф и да знаеш, че и за другия е така.

За мен лично е важно да поддържам честа комуникация с хората, които намирам за приятели. Честа комуникация значи да се чуем поне един път седмично и да се видим най-малко на 2 седмици 1 път. Разбира се, всеки има индивидуален живот и тази честота може да варира спрямо неговите/нейните желания.

 

  • Уважение

приятелствоДа разбираш и приемаш, че другият е човешко същество също като теб. Той/Тя има право на собствена воля и да взима решенията в живота си, също като теб. Дори и да не си съгласен с тези решения, да останеш присъстващ за този човек. Не да на натякваш, а да подкрепяш. Не да се изтъкваш, а да споделяш. Не да се налагаш, а да се интересуваш от човека.

Да бъдеш за Човека Човек.

 

  • Приемане

Когато виждаш недостатъците на другия, но не го критикуваш, за да го заболи. А споделяш какво забелязваш отстрани, но без да налагаш мнението си, нито да налагаш промяната му.

 

  • Разбиране – слушане

Когато просто отдадеш цялото си внимание на другия и го оставиш да говори за това, за което има нужда. Да отдадеш цялото си внимание, значи да фокусираш освен очите си върху него, и съзнанието си, слуха и енергията си.

 

Хората, в огромна степен, не са свикнали да получават пълното внимание на другия. От къде знам ли? Когато слушам с отворено съзнание и фокус събеседника си, съм получавала обратна връзка, че той е усетил това и за него е малко странно, защото не е свикнал на това.

  • Равенство

Когато въпреки разликата в социалния ни статус, финансово състояние или ниво на знание, се държим един с друг като с равен. За да бъде това така е нужно хората да могат да погледнат един на друг като на човешки същества. Да видят качествата на човека и да ги оценят.

Дори и да усещаме някаква форма на превъзходство у себе си, да я ползваме подкрепящо за отношенията, а не за това да изпъкнем с нещо.

 

  • Споделени хубави моменти

Разбира се, за да може едни отношения да се поддържат и развиват, е хубаво да има споделени мигове. И не говоря за някакви невероятни преживявания, ами за простички неща. Дори един телефонен или скайп разговор с някой, който е на другия край на света, може да донесе огромна радост, именно, заради голямото разтояние. Да се видим на чаша кафе или на разходка в парка, за да се порадваме на хубавото време заедно също може да е много награждаващо преживяване.

 

AniПриятелството е благодат, която се постига, може би толкова трудно, колкото и романтичната любов.

 

Ако имате затруднения или желание за промяна в тази област от живота си, ще се радвам да ме потърсите ТУК или на 0899 865633.

 

Очаквам ви. 🙂

Автор: Ани Дойчева

Всички права запазени.

Leave a Reply