Каква е цената на Щастието?

Някои хора считат щастието за невъзможно, някои го считат за просто мигове в живота ни, други го считат за свой стремеж и го виждат някак недостижимо. Аз мечтаех за щастието на всички нива – в личен и професионален план.

 

Сега смея да твърдя, че щастието е постижимо. То може да бъде постоянното усещане в живота, а некак да постигна щастие само миг, който да се изпари.

 

Смея да го твърдя, понеже го живея всеки ден от известно време насам. Няма да си позволя да ти обяснявам нещо, което аз сама не съм изживяла. 🙂

 

Не казвам, че е безметежно и нищо не може да ме разтревожи, че няма трудности в живота ми. Има си всичко, но усещането за щастие остава въпреки ежедневните неразположения.

 

Каква е цената?

 

  • Воля да опознаеш и разбереш себе си в дълбочина. Да се видиш с отворени очи, да се приемеш и да направиш нужното, за да се промениш към по-добро.

 

В моя трансформативен процес, който не е особено дълъг (само около 4 години) имах много моменти, когато исках да се откажа, да спра … понеже болката е била прекалено голяма. Благодарна съм, че никога не се отказах и не погледнах назад.

 

В работата си с клиентите си, ценя високо тази воля за промяна. Как въпреки трудностите, продължават да се променят, докато стигнат целта на промяната си. Ако човек няма тази воля, тогава или се отказва, или не е достатъчно мотивиран за истинска промяна.

 

  • Да имаш сили да приемеш, че докато се променяш, ще има хора, които ще отпаднат от живота ти.

 

Имам една добра новина – Тези, които останат, те са истинските, тези с които да имаш удовлетворяващи и дълготрайни взаимоотношения.

 

От моя живот отпаднаха доста хора и социални кръгове. Преди исках да съм приятелка с всички, без значение дали са ми колеги, дали са познати или хора, които виждам за първи път. Сега ценя няколко човека, с които имам консистентни отношения и не инвестирам време в нови лични познанства.

 

  • Да знаеш, че когато ти се променяш, ще се променят и обстоятелствата в живота ти.

 

Може изведнъж да решиш, че работата, която работиш не ти е достатъчна и да я смениш. Може да смениш партньора, някой социален кръг или да се захванеш със старо хоби вместо да си носиш работа у дома. Може изведнъж отношенията с родителите ти да се подобрят.

 

Всички тези промени звучат като огромно излизанеот комфортната зона. Не всеки е готов за това. Раздялата – дали е с човек, работа, социален кръг, хоби – винаги носи стрес, понеже идва нещо ново. Много хора не обичат новото.

 

как да постигна щастиеСъгласни са да си останат в оковите на познатата комфортна зона.

 

Обикновено го правят от страх, какво е извън нея. Дори и да осъзнават, че новото може да е по-добро за тях, се страхуват, понеже ще има неща, от които да се откажат. Старото е навик, новото също е навик.

 

За да се разруши единия и да се съгради новия се изискват сили и понякога е болезнено. Всеки навик има място в невронните пътища на нашия мозък. Това, което е нужно да направим е да създадем нови невронни връзки в мозъка си и да започнем да ги отъпкваме. Понякога става лесно, понякога на човек са му нужни повече усилия.

 

ТУК може да видите как помагам на хората да пренаписват навиците и вярванията си.

 

Аз самата не един път съм се страхувала да оставя стария навик, за да се отдам на новия. Например, дълго време ме мой навик беше да се страхувам да се откажа от страховете си. Да, звучи безумно, но истината е, че понякога повече ни е страх от това да се откажем да ни е страх, отколкото самия страх ни причинява.

 

Каква е наградата след толкова работа?

 

Моля, не мислете, че ще станете идеални, че няма да имате проблеми и нищо няма да може да ви разклати. Оставаме си хора с нашите слабости 🙂

 

Това, което може да постигнете са няколко неща:

 

  • Дълбоко разбиране на себе си и трансформация на старите нефункционални поведения. След известно време работа със себе си, преработка на някакво неработещо чувство или поведение може да стане по-лесна от преди. По-висока осъзнатост за действията си.

Истинска свобода да бъдеш себе си, такъв какъвто си и да твориш собствената си действителност, такава каквато я искаш.

 

  • Продължава да вижда собствените и чуждите недостатъчци, но може да изпита състрадание, без омраза и гняв.

 

В това състояние може да избере адекватно дали има смисъл да бъде част от определена връзка кръг от хора, да реши кои хора да останат приятели за него.

 

  • Въпреки трудностите, човек изпитва спокойствие, че ще се справи с нещата, които му предлага живота.

 

  • Човек създава удовлетворяваща, дълготрайна връзка с правилния за него/нея човек.

 

Моля, не ме разбирайте, че говоря за безметежна, непоклатима любов в райската градина. Не, говоря ви, за каква е цената на щастиетоотношения, които двамата души градят, защото и двамата искат да бъдат заедно, въпреки недостатъците си и тези на другия. Тези хора може да имат трудни моменти, които да са изпитание за отношенията им, но винаги намират път един към друг, защото Любовта им ги води. Дават си взаимност, когато някой от тях изпитва трудности в живота си. Дават си подкрепа и подпомагат развитието си един на друг. Грижат се един за друг. Избрали са се.

 

В такава връзка на човек не му трябва да получава някаква форма на взаимност или комуникация от друг човек. Тази връзка е многопластова и изпълваща и за двамата. Любовта може да пламне изведнъж. По-често се развива с бавни темпове, но става все по-дълбока.

 

Повече за това как мога да помогна индивидуално, вижте тук.

 

  • Връзката с родителите се трансформира.

 

Обикновено имаме твърде високи изисквания за родителите си, понеже те са първите хора, които ни учат как се живее. Те са нашия пример. Сигурна съм, че може да се сетиш за поне едно нещо, което е трудност в отношенията ти с родителите. За радост или не, в тези конфликти сме изградили ресурси, които иначе можеше да не придобием. Тези ресурси сме изградили, когато сме се учили как да живеем и сме се защитавали от не много приветливата среда.

 

Елемент на щастието е, когато мъката, гнева, скръбта или омразата бъдат трансформирани. Когато измием очите си от всички ограничаващи вярвания, които сме имали за родителите си и приемем тяхната ограниченост като човешки същества. По същия начин, по който приемаме и собствената си ограниченост. Тогава комуникацията с тези хора, които са ни дали живот, може да стане пълноценна. След доста упорита работа със себе си, успях да постигна такава комуникация с родителите си. Сега виждам, че са мъдри и силни хора, усещам подкрепата им, таква каквато винаги съм имала нужда.

 

  • Да правиш това, което те прави щастлив.

 

Все повече хора правят оосновни промени в работат си – започват да правят това, което обичат и така да се издържат. Това, според мен, е позитивен знак, че започваме да обичаме себе си повече. Тази стъпка може да е много трудна, ако преди това, човек има да свърши лична работа със себе си.

 

На мен ми трябваше да събера много кураж и да свърша работа със себе си, за да се реша. Но когато човек усеща, че смисълът му е в нещо конкретно, намира начин да го направи. Не казвам, че е лесно, нито, че е кратък пътя. Всъщност е строго индивидуално.

Това, което искам да изпратя като послание е, че е възможно!

 

AniВдъхновява ме да водя хората по пътя на Щастието им. Иска ми се да има повече истински щастливи хора.

 

Иска ми се да работя с хора, които търсят цялостна промяна и притежават волята и постоянството да я постигнат. За мен това е огромно вдъхновение.

 

Ако си решен, че искаш да постигнеш консистентност в усещането си за щастие и да трансформираш живота си, ще се радвам да се свържеш с мен на 0899 865633.

 

Очаквам те 🙂

Автор: Ани Дойчева

Всички права запазени.

Leave a Reply