Щастието – нужно ли ми е?

Кога последно се почувства истински щастието? Иди в онзи момент и се опитай да си спомниш какво изпита тялото ти? Почувства ли се лек; изпълнен с радост; имаше ли усмивка на лицето си; изглеждаше ли ти, че светът е някак по-светъл; почувства ли, че можеш да постигнеш всичко .. или може би щастието е нещо друго за теб..

 

Точно така щастието, както и всяко друго чувство, се свързва с някаква реакция в тялото ни.

 

Ние реагираме на това, което чувства тялото ни. Това, което изпраща околната среда е едно и също. Нашето възприятие за него определя как ние ще го преживеем.

 

Повече по темата може да прочетете в статията ми „Управлявай стреса, управлявай живота си“ или да видете лекцията на молекулярния биолог Брус Липтън, който обяснява принципа на Епигенетиката. Или иначе казано: Не гените ни определят живота, а нашите възприятия.

 

Щастието може да е мимолетно, породено от ситуация, събитие, подарък, успешно начинание, похвала, споделена любов.

 

Щастието също може да е по-скоро постоянно. Тогава го преживяваме повече като радост от това, което сме и живота, който имаме. Отново може някакво неприятно събитие да разклати цялостната ни радост, но бързо се връщаме към центрираното си състояние.

 

Какъв е човек, когато изпитва постоянно усещане за радост от живота?

  • Приема и обича себе си такъв какъвто е. Уважава се. Чувства се прекрасно в тялото си;
  • Приема и обича околните такива каквито са. Обръща внимание и е благодарен за даровете, които получава от тях като внимание, разбиране, приемане, споделеност, любов, подкрепа.
  • Също така е способен да отдаде същото на хората, без да ги осъжда или да има очаквания.
  • Приема събитията в живота си с благодарност – без значение дали са благоприятни или не;
  • Доволен е от нещата, с които се занимава, дори и да не са най-престижните или да не го правят богат и известен.
  • Изпитва цялостно спокойствие по отношение на живота си.

 

ТУК може да видите как мога да ви помогна индивидуално.

 

Най-просто казано, чувства се чудесно с това, което е и има тук и сега, без да се стреми на всяка цена да има повече.

 

И така тук идва един любопитен въпрос.

 

Мотивиран ли е щастливият човек да прогресира, да се подобрява, да има постижения в личен и професионален план? Или единствено му стига да е себе си тук и сега?

 

Състоянието на почти постоянна радост може да се окаже клопка на комфортна зона, ако човек не е осъзнат за тази възможност.

 

Според мен, именно това състояние на радост може да е и огромен генератор на продуктивност в работата, споделеност в личните отношения, лекота в живота.

 

От позицията на радостта, човек може да си даде ясна сметка какво точно иска да има в живота си, без това да е изражение на някакви негови личностови проблеми или дефицити.

 

Тогава може да разбере какъв е истинския смисъл в живота му, да избере в какво да влага енергията си. Ако състоянието на радост стане като фон в живота на човек, това е голяма подкрепяща сила. Тогава човек трудно би си позволил да прави неща, които не го правят щастлив. Или ако си го позволи, ще е осъзнт избор, а не автоматична реакция, в следствие на заучено нефункционално поведение.

 

От позицията на радостта човек, по всяка вероятност е изградил стабилна основа на здравословни вярвания, които му помагат да функционира пълноценно в живота.

 

Това от своя страна, подпомага изграждане на здравословни отношения с партньора, децата, близките, приятелите и колегите. Подпомага изграждане на здравословни отношения със себе си.

 

AniЗа мен Изкуството на щастието е да се радваме на това, което сме тук и сега и също да сме осъзнати за възможностите как да направим света около нас по-добро място, ползвайки ресурса на радостта си.

 

За мен е радост да мога да подкрепям хора като теб, по твоя път, към твоето щастие и радост.

 Очаквам те ТУК или на 0899 865633.

 

Автор: Ани Дойчева

Всички права запазени.

Leave a Reply