Живеем в (без)Смислен свят.

Кога за последно успя да останеш насаме със себе си? Колко време успя да останеш така? За какво мисли? Безсмислен ли е този вариант за теб?

 

какъв-е-смисълътЧесто, когато човек остава насаме, започва да мисли за нещата, които го вълнуват – мисли, чувства, емоции, дейности. Ако продължи по-дълго този период, човек може да се вглаби в себе си прекално много.

 

Често, също така, това вглъбяване може да доведе до продуктивни решения, открития, постижения. В такова състояние на човек не му е нужно да прави по няколко неща едновременно (т. нар. Multitasking). А по-скоро прави по едно нещо във всеки момент. Това е по-здравословно за мозъка, също така и води до по-добри резултати, понеже е по-фокусирано.

 

Да останеш насаме със себе си, докато работиш, може да е много полезно и продуктивно. Често хората предпочитат да работят така.

 

Но какво да кажем за времето, в което не работим, но сме насаме със себе си. Хората често предпочитат да са постоянно заети с някаква дейност – спорт, занимание с приятели, гледане на нещо в интернет, социални мрежи.

 

Със социалните мрежи, вече е изключително лесно да запълним празнотата от време, да се взираме в екраните на електронните устройства и да си създаваме виртуална реалност в триизмерния свят. Така триизмерният свят понякога ни става безсмислен.

 

Какво значи да останеш насаме със себе си истински?

 

Да стоиш сам в помещение, където е тихо. Да не правиш нищо, просто да седиш в пространството. Да се взираш през прозореца или просто да седиш в тишината.

 

Не става дума за медиитиране, а просто присъствие, тук и сега. В тези условия става естествено не-мога-да-бъда-самобръщане на вътре към себе си. Човек може да започне да усеща какво го боли физически или емоционално, да почувства как диша – дали плитко в горната част на гърдите или коремно, диафрагмено, или с целия си торс.

 

Знаете ли, че ние масово дишаме плитко, с горната част на гърдите. Това е следствие от забързаното ни ежедневие, в което не можем да си вземем дъх. Понеже постоянно имаме какво да правим, не ни остава време да се обърнем към себе си.

 

А понякога, просто не искаме да се обръщаме към себе си.

 

Знаете ли защо е така?

 

Как мога да помогна индивидуално, вижте ТУК.

 

Често се страхуваме да осъзнаем, че имаме някакви нужди, които ежедневието ни не може да задоволи.

 

Често сме се отрекли от собствените си нужди, в името на това да се грижим за някой или нещо. И така се подтискаме.

 

Често ако останем насаме, може да осъзнаем как нещата, които правим нямат смисъл за нас. Как живеенето няма смисъл. Как светът няма смисъл.

 

Да останеш насаме със себе си, понякога означава да почувстваш, че живеем във време на изолация и самота. Хората обичаме да си попълваме времето с различни активности, разнообразни, понякога, повърхностни познанства, за да не си дадем шанс да осъзнаем изолацията си.

 

В най-дълбоките дебри на безсмислито и самотата, когато ги приемем, тогава можем да направим истински избор какво искаме и какво има смисъл. Можем да го направим без его. Без страх.

 

как-да-осмисля-живота-сиНаистина светлината в края на тунела се появява. Но тя се появява понеже ние сме я поискали, ние сме я повикали. Тунелът на душата ни предоставя своя изход. Душата ни избира да излезе на светло. Избира да заяви истината си. Това, което е смислено за нея.

 

Имаме този живот в този триизмерен свят.

 

Ние избираме как да постъпваме със себе си, днес, тук и сега.

 

AniАко искаш да потърсиш своя изход от тунела, своя смисъл; ако търсенето на смисъл не е безсмислен за теб, ще се радвам да те придружа в пътя ти.
Може да ме намериш ТУК или най-добре на 0899 865633.

 

Очаквам те. 🙂

 

Автор: Ани Дойчева

Всички права запазени.

Leave a Reply